Имах дежа вю. Когато пристигнах у дома в Рим в края на юли – след два месеца пътуване и доста работа – бях супер развълнувана да започна едномесечно пътешествие със съпруга ми, имайки известна лекота, радост и слава заедно. В-А-К-А-Н-Ц-И-Я!
Последният път, когато бяхме заедно толкова време, беше през пролетта на тази година. Точно преди Великден се прибрах се у дома, очаквайки с голямо нетърпение 7-седмично пътуване с него. Планът ни беше да прекараме 10 дни в Рим и след това да пътуваме до Южна Африка на сафари в продължение на две седмици, за да отпразнуваме първите ни 20 години брак.
Този път, през август, планът ни бе да останем в Италия и да се насладим на тази ваканция с италиански начин на живот: да се забавляваме в Рим с приятели, преди да се отправим към морето, за да играем тенис и да се помотаем малко със семейството и да ходим всеки ден на плаж заедно.
Какво знаеш за проекциите и очакванията?
Позволяваме ли им да ни отведат по пътя на раздялата, осъждането и отхвърлянето?
Миналия път, през пролетта, в първия ми ден вкъщи, се разходихме на мотоциклет из Рим. Нарича се “римско возене”. След това мъжът ми отиде да играе тенис в следобедните часове и бяхме планирали едно вечерно “римско возене” по-късно този ден. Най-добре предвидените планове…
Вместо да излезем на вечерно возене, както бе планирано, той се прибира болейки го и не можеше да мръдне от дивана с пакет лед на десния му прасец. Беше си наранил крака, докато играл тенис. Опа! Отиде на две или три ехографии и накрая открихме, че това, което първоначално беше диагностицирано като разтегнат мускул, се оказа, че е венозна тромбоза. Това му попречи да пътува със самолет за два месеца.
Така че, трябваше да отменим юбилейното ни пътуване до Южна Африка. Без сафари, без ваканция. Бяха седем дълги седмици на нервност и страх да не би вената да причини сърдечен арест, и може би да го убие. За щастие, това се разви добре: той не умря и сега тази венозна тромбоза я няма.
Този път, 3 месеца по-късно, съпругът ми играеше тенис, докато полетът ми кацаше в Рим. Планът ни беше той да приключи играта, да спре да вземе някои лакомства за вечеря и да се прибере навреме, за да ме посрещне с прясна риба и съблазнително италианско бяло вино – идеалният начин да отпразнуваме началото на лятната ваканция заедно в красивата ни градина. Вечеряхме, добре, това е даденост в Италия, но не беше точно това, което очаквахме.
Та значи, той се прибра малко по-късно от очакваното, не защото бил спрял да вземе нещо за вечеря, а защото бил прекарал един час в съблекалнята на тенис клуба с пакет лед на глезена си. Беше си изкълчил глезена на левия крак. Прекара следващите няколко дни, опитвайки се да уреди среща за ехография.
Тази първа нощ у дома, докато слагах лед на глезена му, бях ИЗТОЩЕНА, а той беше с БОЛКИ и ТЪЖЕН, и РАЗДРАЗНИТЕЛЕН.
Нека просто кажем, че това не беше точно очакваното от нас начало на ваканцията.
Започнахме да си спомняме миналото лято, когато той имаше подобна ситуация, по време на ваканцията ни заедно през август на морския бряг. Игра тенис и си контузи глезена, и го боля, и страда няколко седмици. Всъщност, трябваше да съкратим почивката си.
Този спомен ни води към други спомени. Спомних си първата ни отпуска заедно, преди 20 години, когато все още живеех в Ню Йорк. Преди да се качи на самолета, за да дойде да ме види, той се контузи и дойде в Ню Йорк с патерици!!! Той също започна да си припомня други времена, когато глезенът или кракът му са били контузени по време на ваканция.
Хм-м. Някаква тенденция ли забелязвахме или подхранвахме пожарите на драмата и травмата?
Много е интересно как започваме да се връщаме назад в миналото, да събираме данни, за да излезем с решение: може би ваканция заедно не е толкова здравословна идея.
Смешното тук е, че не става въпрос за мен. Къде е той в уравнението? Той е този, който страда, и всичко, за което можех да мисля в тези 10 секунди през първата нощ у дома, беше “ЗАЩО АЗ?”.
Поеми дълбоко дъх и брой до десет.
На следващата сутрин, благодарение на положителната ми природа, годините ми на живот като въпроса и на боравене с инструментите на Access Consciousness, и, нека си го признаем, един добър нощен сън, започнахме с друг крак, шегата настрана.
Аз също (най-накрая!) започнах да използвам инструментите на Access и да задавам много въпроси и да отварям някои различни възможности.
Приложих някои енергийни процедури за тяло на глезена му, и, тъй като той наистина е алхимик с тялото си, започна да променя неща в ума си и след това в тялото си.
Зададох тези въпроси:
“Какво е правилно за това, което не схващам?”
“Какъв е урокът тук?”
“Ами той?”
“Каква енергия, какво пространство, какво съзнание и какъв избор мога да бъда и да се ангажирам, което ще създаде повече тук?”
“Какво, ако бях склонна да се пусна по течението и наистина да позволя целият живот да идва при мен с лекота, радост и слава?”
“Това ще ускори ли възстановяването? Или ще елиминира ли драмата и болката?”
Толкова е интересно как проекциите за бъдещето могат да ни отведат по пътя на обвинението, срама, съжалението и вината, когато не се окаже така, както очакваме…
Това са всички начини, по които се разсейваме от това да живеем в настоящия момент и да се движим напред и да създаваме повече, без значение какво.
Гледната ни точка, нашата перспектива, ли е това, което създава реалността, която живеем?
Позволяваме ли на нашите проекции и очаквания да ни да влияят на начина, по който виждаме света и живеем живота си?
Готови ли сме винаги да гледаме оптимистично на живота, без значение какво се проявява в живота ни?
Можем ли просто да бъдем благодарни, че все още сме живи и можем да имаме перспектива?
Това наистина е просто избор.
Кас Томас
#kassthomas #7steps #createanewreality #life #change #choice #empoweringpeople #communication #betterlife #newreality
